“ Работата на генетиците през последното десетилетие не само ни донесе изумителни знания за структурата и функцията на некодиращите елементи на генома (неговата „боклукова ДНК“), но също така съобщи изненадваща информация, че само 2% от генома, кодиращ протеини засяга здравето и болестите. Тези проучвания са направени с участъци от ДНК, наречени теломери в краищата на гени, кодиращи протеини. Въпреки че ДНК теломерите не кодират протеинови молекули – те не допринасят за планирането на протеиновата структура – те осигуряват жизненоважни функции.
Първо, теломерите физически предотвратяват отвиването на двойната спирала на ДНК. Тази функция е много важна, тъй като е структурно нестабилна, „боклуковата“ ДНК застрашава кодираната информация за сглобяването на функционален протеин. От тази гледна точка теломерите наподобяват пластмасовите връхчета в краищата на връзки за обувки – атлети.
Житейският опит може да стимулира или потисне активността на теломеразата. Например стресиращи пренатални преживявания, малтретиране в детска възраст (както вербално, така и физическо), домашно насилие, посттравматично стресово разстройство (ПТСР), хранителни дефицити и липса на любов – всичко това пречи на активността на теломеразата. Такива фактори допринасят за появата на болести и съкращават продължителността на живота.
Но упражненията, доброто хранене, положителния поглед върху живота, чувството за щастие и благодарност, взаимопомощта и любовта – особено любов към себе си – подобряват активността на теломеразата и допринасят за дълъг и здравословен живот. В действителност, скорошно канадско проучване установи, че пациентите с рак на гърдата, които практикуват медитация за внимание, запазват дължината на теломерите си, докато в контролната група теломерите им стават по-къси.
Основното влияние върху дължината на теломерите оказва нашият ум, който се влияе от програмирането до седемгодишна възраст. И казвам ДА … можем съзнателно да се направим по-силни, като активно увеличаваме собствената си теломераза. Ще продължавам да го повтарям, опирайки се на удивителните изследвания, направени в последните десет години. „
Брус Липтън
