Господа и господинки, дойде време да опиша откровенията си за най-тежката и болезнена тема, за така наречената любов.
Заповядвам, романтиците да спрат дотук и да намерят по-безопасни за психиката си занимания.
Няма да коментирам майчината, родителската любов. Защото тя в масовият случай е една себична тъпотия, подправена с илюзия за пълноценно изживян живот. Децата не са собственост, рядко родител може да разбере, че е собственик не на случайна душа, а просто се явява клонинг машина за биологичен аватар. С подходяща медитация, правилни вибрации и надматрични въздействия, родителят може да намери сродна душа в децата си, но това е шанс на трилион.
Натам следва епопея на загубените души… внимавайте, усещам че Холивудски дришльовци са стигнали и до тук.
Холивуд, тъпи книжки, списания, билборди в молове, мечти за манекенска и футболна кариера, идиотска музика по радиата, водят до пълна деформация на това, що е любов и дали тя е коктейл от смерма с мъзgа или нещо безкрайно повече.
Тялото има две съставки, биом и микробиом.
Биомът няма нищо общо с любовта. Костите, гъвкавите стави, гениталиите – нищо и близко даже, колкото и да го рекламират по телевизора, романите, сеансите по психотерапия, водени от самотни психопати.
Микробиомът вече е друго. Наричат го химия, а то си е квантова микробиология. Няма да пиша в подробности, защото пия узо и ще бъда откровен, няма пари на света, които да ме накарат да слеза на вашето ниско ниво и да ви обяснявам баналности (за мен).
Бошлаф работа е и биохимията на микробиома.
Новаta Ера, моята, на Водолея, нови честоти вибрации, промени, вселени. Вселената на Аурата и на Астралността.
Знаете ли, че ако сте живороден човек, да се докопате за връзка с такъв, шансът е не повече от 10%? А останалото е просто илюзия на връзка.
Любовтта между биороботи е много атрактивна, но само за наблюдателя човек. Също като квантовата механика е. Има енергия, тоест любов, само когато се наблюдава отвън, от снимки във фейсбук и инстаграм, от сватбата, роженните дни и други позьорства. Когато няма наблюдатели, няма и любов.
Трагедията е опитът за любов между човек и биоробот. Биороботът си следва програмата, човекът я вижда, но предпочита да вярва, че това е заблуда и конспирация.
Любов може да има само между дарени с душа създания.
Такива по света са само стотина милиона, и то от нашия, кавказки геном, който модифицират във ваксините, за да ни отсява и детерминира.
Ами сега? Ревизия на любовтта?
Типичен пример за биороботизъм е програмата на жената за размножение. И то преди да установи астрална връзка с партньора си. Това води до съвокупление и генериране на куха обвивка, с имитационно създание. Някои много си обичат това създание, но животът е пълня шитня, защото не е живот, а ад, на една некръгла земя, управлявана от гадни садисти, които получават енергия от тези наши страдания. От тези наши наивни вярвания, че шибането и угояването на малки добитъци за нов разплод е смисълът на живота.
Бинго! Е да уцелиш любовта на всичките си животи.
Която, човече я сънуваш ли, усещаш, след която се събуждаш с пот, ужас и усещане, че живееш във фалшив свят.
В 99% от случаите е по-добре да си живуркаш по течението на фалша. Ще са доволни родителите ти, тъпите приятели, много лайкове във фейса ще получиш. Това си е кеф, почти истински. Кеф, до момента, в който не си преди последния си дъх и за пикосекунда преди рестарта, на прага на преизподнята се запиташ: „Къде бе Любовта, защо се провалих“.
Романтиците, предупредих ли ви да не го четете?
