Как излекувах РАК за 10 дни…

Не, не е от областта на фантастиката, истина беше. Но малко предисловие.

Преди десетина години лепнах рак. Причините бяха много, няма да се спирам върху тях (сега). Рак на правото и дебелото черво. Не стана изведнъж, започна със запек, който продължи 2 седмици (направо се бях натровил) – нищо не помагаше – нито английска сол, нито… Нищо. Обаче помогна червено вино. Както и да е, започнаха болките (няма да ги описвам – поста не е към отдела „ужаси“), имунната система падна… Такива нещица. Всеки, който е минал по този път знае за какво иде реч. Да де, но пък аз се връщам от там за да ви разкажа това, което беше.

В онкологията ме „приветстваха“ с „добре дошъл в клуба“ и предложиха химиотерапия. На което предложение аз им заявих, че Тото с живота си не играя (не съм хазартен тип, по казина и кабарета не ходя), и нямам намерение да умирам. Поне не и от рак. И си вдигнах „партакешите“ от там. До тук добре (казал падащия от 130тия етаж самоубиец когато стигнал до 45 етаж на небостъргача 🙂 шегичка) – Какво ще правя сега? – беше хамлетовския въпрос, който си зададох. А отговора беше с толкова варианти за обработка, които бяха над възможностите на моето процесорче (не го зная колко битово е) „инсталирано на горния етаж“. Опитах се да емулирам Райф на моето РС (използвайки звуковата карта като генератор) – неуспешно. Със запър рак е невъзможно да се излекува – това мога да ви го кажа със сигурност. Какво ли е опитах. А и падна яко четене в интернета на няколко езика. Тук бих направил едно „лирическо“ отклонение – всички болни от рак търсят отчаяно инфо в нета, по форуми, страници… И аз го правех – не съм изключение от правилото. Докато един слънчев ден попаднах на инфо за клизма с кафе, как тя е помогнала за излекуването на рак. Между другото казано клизмата с кафе е задължителна всекидневно за всеки раково болен. Произлиза от Америка (за нея се споменава даже и в един филм с Еди Мърфи), всички холивудски звезди си я правят преди да отидат на техните големи партита. 🙂 Anyway, казал самоубиеца, когато стигнал до десетия етаж… 🙂

Речено-сторено. Направих я. Беше странно. Междувременно гъбичките (които до този момент бяха само по краката ми – всички раково болни без изключение имат гъбички) налазиха по цялото ми тяло. Единственото спасение от тях беше баня със коприва. Тогава някъде заспалото ми рационално/аналитично мислене се пробуди и избута на заден план емоционалното мислене „барабар“ с паниката. Реших да експериментирам и в клизмата „излашках“ освен копривата и още 3 билки. Получи се донякъде. Тази клизма ме държа жив в продължение на почти 5 години. Нито назад, нито напред. Всеки ден клизма.

Имунната ми система беше вече на нулата, направих си колекция от всички автоимунни заболявания (да не пропусна диабета), трудно ходех, не можех да пазя равновесие, нямах силичка за нищо, имах вече търбуха на Дядо Коледа… Бях вече пародия на това, което съм бил преди. Оказа се, че всички огледала в къщи са дефектни… Единственото, което ми остана беше решимостта да „излеза от клуба“, да не си замина по този начин. И ината ми остана де, но пък него не го считам за нещо положително. Но в случая помогна. Не ме беше страх от смъртта – умирал съм 3 пъти преди това, знаех пътя за „в къщи“. Фактически Смърт няма! Това мога да го кажа със сигурност. Има страх от нея. А страха убива РАзУМа. 🙂 А пък аз (от малък) не съм първосигналносистемномислещ©… 🙂

Така минаха почти 5 години – в зоната на „здрача“. Докато един мъглив ден прочетох за професор Otto Heinrich Warburg, за това как той е лекувал рак с инжекции със сода бикарбонат. Един цитат – още го пазя (не ме карайте да ви превеждам – има преводачки из нета):

Body acidification and cancer

Acidification of the body means that the ph in the body is below a normal level of 7,365. Warburg studied the metabolism of tumour and cellular respiration and discovered that cancer cells persist and develop at lower ph, already at ph= 6. This is Due to the production of lactic acid and elevated co2 levels.

Та реших да опитам – нямаше какво (съществено) да губя. Не знаех какво количество сода да добавя към клизмата, така, че пробвах с кафена лъжичка. 🙂 По принципа проба-грешка. И се получи. И така… За 10 дни рака изчезна, болките също. 10 дни! В онкологията бяха в пълен „шаш“… Нямаше и 1 ракова клетка по червата. Е, бях същата развалина, както и преди, но пък казах Адио на рака. Който пък след 9 месеца се върна (следствие на психологически стрес), знаех пътя, знаех начина, „разказах му играта“, направих „голям шлем“ (термини от бриджа). Вирусите, които съпътстват рака останаха, но за тях ще разкажа някой друг път. 🙂

Рецепта за клизма с кафе

(Количеството на течността зависи от килограмите тегло, дължината/дебелината на червата.)

В чиста тенджера се завира 1 литър филтрирана вода – ври 5 минути. Добавят се 2 супени лъжици кафе и се вари още 5 минути. Сваля се от котлона да изстине, а на него се слага друга тенджера с половин литър вода да заври 5 минути. Добавят се по стиска билките Коприва, Котешка стъпка, корен Глухарче, Змийско мляко. Варят се 5 минути. Течността се прецежда във кафето и се добавя отново вода, която се завира отново. Цветът не е толкова наситен, но това е без значение. Тази втора течност се използва като предварителна клизма, която да изчисти червата от фекалиите, така че те да бъдат чисти за основната клизма. Оставяме втората течност да изстине до 37°С и слагаме върху котлона тенджерата с кафето и билките. След като тя заври се сваля от огъня и внимателно се добавя кафена лъжичка сода бикарбонат. Внимавайте – получава се пяна и може да кипне. Добавяме и лъжичка хималайска сол.

Прецеждаме изстиналата втора течност в иригатора и можем да започваме предварителната клизма. През това време основната клизма изстива до 37°С. Когато се прави клизма трябва да сте легнали на дясната си страна – това е задължително! След като цялата течност от клизмата е в червата можете да легнете по гръб. Опитайте се да задържите колкото се може по-дълго клизмата в себе си. При мен често съм получавал спазми и не съм можел да я задържам повече от няколко минути. Но пък други пъти съм я държал повече от час. От червата течността преминава директно в кръвта. Содата смъква киселинността на кръвта. А паразитите не могат да живеят в основна среда – само в киселинна.

Това е приятели. Нямам рак от 4 години, нямам и вируси. И въпреки, че все-още съм в ремисия (сега чистя червеи и паразити – така и не ми става ясно от къде се появяват тези гадинки), имунната ми система все-още не работи на пълни обороти, разликата между това, което бях, и това, което съм сега е огромна. 🙂 Абе някой като че ли е сменил огледалата в къщи… 🙂